Жена като линеен миноносец
Лицето и, изваяно от восък,
не може лесно да ме заблуди.
Жена като линеен миноносец
насреща ми уверено върви.
Една недоиздишана година
битува в палавите й гърди.
Сърцето и тиктака - скрита мина,
която моят поглед ще взриви.
Глава извръщам с някаква надежда
взривът очакван да предотвратя,
но тя решила е да ме пресрещне.
На всичко всъщност е решена тя!
И ако утре вестниците пишат
за моята внезапна ранна смърт -
жена като ескадрен миноносец
навярно е пресякла моя път.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
Поздрави!
