May 23, 2008, 7:45 AM

Жена като мен

  Poetry » Love
947 0 5
Влюбена съм в теб. Не ми е лесно
да те имам ден през ден.
И никак не ми се вижда честно
на теб изобщо да не ти пука за мен.

Аз се будя в спомени за снощи
и в главата ми е само това -
кога ще мога да получа още,
колко далеч е с теб нощта?

Ти се будиш с мисълта за друга.
За тази, с която довечера ще спиш.
Поне да беше ме излъгал,
че имат смисъл моите очи.

Вярна и аз няма да остана.
Още тази нощ с друг ще те заменя.
Но това си е самоизмама.
Жалък опит да си отмъстя.

Отмъщавам си, че отсега съм ти простила
това, че нищо за теб не означавам,
че пред тебе всичко мое съм открила,
а ти изобщо не ме заслужаваш.

Да си жена като мен е опасно.
Можеш само да си навредиш.
Пред кротките изричаш безразличието си ясно,
а пред незаслужаващите влюбено мълчиш.
 

                                                   26.11.2002г.
                                                    гр. Сопот

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...