Aug 4, 2009, 10:45 AM

Жена копае в градината

  Poetry » Other
924 0 9
Жена копае в градината.
Заравя нозете си -
сякаш сама се посажда.

Пристъпя. Остава леха
с ямки, където са били нозете.

Дълга, градината дълга.
Накрая започва небето.
Жената ще стигне до него,
няма да спре,
ще се зарови в синьото.

Остава леха -
с ямки.
Вечер. Звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...