May 9, 2008, 10:43 AM

Жена на борда 

  Poetry » Other
1290 0 39
Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове
и всички бури в мен да се разбиват.
В моряшки възел
здраво опъни,
онази Лошата във мен е още будна,
с ръцете силни примката стегни,
че като ловка вещица
ще се отскубна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Random works
: ??:??