Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове
и всички бури в мен да се разбиват.
В моряшки възел
здраво опъни,
онази Лошата във мен е още будна,
с ръцете силни примката стегни,
че като ловка вещица
ще се отскубна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up