May 9, 2008, 10:43 AM

Жена на борда

  Poetry » Other
1.4K 0 39
Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове
и всички бури в мен да се разбиват.

В моряшки възел
здраво опъни,
онази Лошата във мен е още будна,
с ръцете силни примката стегни,
че като ловка вещица
ще се отскубна.

Защо жена на кораба качи...?
Нима не знаеш, че е зла прокоба?!?
На палубата вън
ме завържи,
във тази нощ -
озъбена и гола.

И ако страх
по тебе запълзи,
душата ти до дъно щом оголя,
хвърли ме,
във морето ме хвърли,
за котва вързана.
Не, няма да се моля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...