Layla (Лулу)
129 673
9.05.2008 г., 10:43 ч.

Жена на борда 

  Поезия » Друга
1151 0 39
Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове
и всички бури в мен да се разбиват.

В моряшки възел
здраво опъни,
онази Лошата във мен е още будна,
с ръцете силни примката стегни,
че като ловка вещица
ще се отскубна.

Защо жена на кораба качи...?
Нима не знаеш, че е зла прокоба?!?
На палубата вън
ме завържи,
във тази нощ -
озъбена и гола.

И ако страх
по тебе запълзи,
душата ти до дъно щом оголя,
хвърли ме,
във морето ме хвърли,
за котва вързана.
Не, няма да се моля!

© Лулу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??