Жена на борда
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове
и всички бури в мен да се разбиват.
В моряшки възел
здраво опъни,
онази Лошата във мен е още будна,
с ръцете силни примката стегни,
че като ловка вещица
ще се отскубна.
Защо жена на кораба качи...?
Нима не знаеш, че е зла прокоба?!?
На палубата вън
ме завържи,
във тази нощ -
озъбена и гола.
И ако страх
по тебе запълзи,
душата ти до дъно щом оголя,
хвърли ме,
във морето ме хвърли,
за котва вързана.
Не, няма да се моля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
