Жена с име на венец
Като Лазарка нежна, обкичена с цвете,
в бяло менче водата наляла.
Китка здравец в косите наплела.
По росата хоро заиграла.
Със очи, като въглен горещи,
от които мъжете се парят.
Силни сякаш, а лесно топят се,
уязвими, като изгарящи свещи.
Във сърцето ù обич прелива,
от доброта и нежна грижа.
Ситна мащерка по полята да сбира,
като бродирана от Самодива.
В унес слуша песента на Балкана
за войводи и чудни девойки.
С пъстри черги обкичи балкона,
с мушкато и песен на сойки.
© Упорита Добродушкова All rights reserved.
