Жена съм...
"Всяка жена заслужава да си легнеш с нея,
Но не всяка - втори път..."
прочетено някъде в нета
Всеки мъж заслужава по една сълза,
но не всеки - да отрониш втора!
Жена съм...
Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
Като бръшлян съм.
Жилава... отровна...
А корените ми и камъни рушат.
Не коленича в бури.
Тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени.
Нанасям рани.
Но топля и като разпалено огнище.
И отразявам.
Като огледало.
Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога.
Дори не съжалявам.
Лекувам болки, страх и слепота.
Когато трябва
съм сурова зима...
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства
времена незрими.
Но за безпътните не съм крайпътен хан.
Посрещам изгревите...
... служа за опора.
За всеки мъж проронвам по сълза.
Не, не за всеки
ще отроня втора,
ако не е прозрял, че съм Жена.
Погребвам спомените
... с тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам -
Върхът на сътвореното,
но съм Началото и Краят на света!
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
