Жена ти нищо не знае...
Жена ти нищо не знае.
Попитай мойте приятели.
Нощи свирепо безкрайни.
Вселени, призраци, сватове.
Скубех косите си ялови,
преди да литнат, се кръстех.
Пиех до късно със бардове
и призори търсех къща.
Беше и тъжно, и смешно.
Ще го дочакам ли лятото.
Ако ме мислят за вещица,
причината не е в тялото.
Виждаш – сега съм светица.
Мълчи. Не искам свидетели.
Сама съм. И не разпитвай
защо са в рани ръцете ми.
Жена ти ще се намръщи,
но ще те пусне “с приятели”.
Синджир и куче, и къща.
А мама все чака сватове.
Попитай мойте приятели.
Нощи свирепо безкрайни.
Вселени, призраци, сватове.
Скубех косите си ялови,
преди да литнат, се кръстех.
Пиех до късно със бардове
и призори търсех къща.
Беше и тъжно, и смешно.
Ще го дочакам ли лятото.
Ако ме мислят за вещица,
причината не е в тялото.
Виждаш – сега съм светица.
Мълчи. Не искам свидетели.
Сама съм. И не разпитвай
защо са в рани ръцете ми.
Жена ти ще се намръщи,
но ще те пусне “с приятели”.
Синджир и куче, и къща.
А мама все чака сватове.
© Лили Радоева All rights reserved.
