Жената, която харесах
В неделя реших да избягам в лозята -
далече от дом и съпруга.
Помами ме слънцето... южният вятър...
Но там се натресох на друго!...
Отишъл бях рано във свежата утрин,
лозите прилежно зарязвах.
Подвикна съседът ми бодро: „Добр`утро!”
„Добр`утро!” учтиво му казах.
Когато напече ме слънцето доста,
почувствах жестока умора.
Реших да напусна за мъничко поста
и само за миг да отморя.
Задрямал съм после, ей тъй, до дървото...
И гледам - жената над мене!...
Тъй - нежно ме милва, целува челото
и гали ми голото теме...
Несвестен, се чудя – не, моята не е!
Ще милва, та чак ще целува???...
За нейните ласки, когато копнея,
на болна се често преструва!
Пък тази над мене навежда се ниско
и алени устни поднася...
И аз – на към нея!... Но чувам от близко:
„Ей, комшу, недей се занася!...”
Проглеждам... Мустаци над мене!...Съседът
с водица студена ме пръска...
Не ми е на фокус, от метър го гледам...
Аз - с мозъка - никаква връзка!...
„Добре, че видях те...Ми ти си слънчасал!...
И май, че на сън ме хареса?..
Ех, клетнико жален, съвсем каталясал...
С краката, и двата, си в стреса!...”
Слънчасал... лунясал!...О, как съжалявам
за тази жена непозната!...
И всяка неделя се тайно надявам
да срещна пак нея в лозята...
Работя усилено, пръскам, копая,
умишлено търся си стреса...
Дали ще я видя отново - не зная -
жената, която харесах!...
© Роберт All rights reserved.
