May 28, 2013, 10:58 AM

Жената, която не се обърна

  Poetry
898 0 0

 

 

със ефирна безначалност

плуваше

в живите пясъци

по брега на времето

стъпките ù

оставяха следи

от блестяща прозрачност

походката ù

дишаше безвремие

 

и нямаше име

и нямаше страх

и нямаше възраст

и нямаше дрехи дори

 

само в нежност

облечена

вървеше

вървеше

вървеше...

 

жената

която отмина

без

да се обърне

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...