Жената на моя съпруг
Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля.
Зная, че твоят чадър е за двама,
ала щом търсиш си с мене беля,
вярвай ми – сам ще го носиш на рамо.
Виждаш в очите ми бездна и храм.
В бездната сея на мрака цветята.
Даже не смей да ме питаш за там!
Черни кахъри оплитат душата ми...
В храма?! Ме чака единствен мъжът,
с който и пием, и плачем живота.
Той е сърцето ми, той ми е път –
с него докрай ще катерим Голгота.
Тръгвай, момче! Не унивай. Оттук,
все под дъжда, продължавай напряко.
Аз съм жената на моя съпруг.
Твоята сигурно някъде чака...
© Мая Нарлиева All rights reserved.
, но се радвам, че си открил причина да поспреш, Мирик! Благодаря ти!
