Жената на вятъра
Ще дойда да те искам от Нощта,
че ти си по природа кучка...
Кънти душата ти порутена.
Очите жадни са за случване.
Вдовици черни са неделите
и в пропастта им сякаш падам.
Аз съм един от оцелелите.
Ще грабна своята награда!
Във вените ти вятър кървав тича
и ти не чакаш. Не си Пенелопа.
Изгарят ме косите на момиче.
На прага съм. На портата ти хлопам.
Ти знаеш красотата на трохите -
остатъци от угар неорана!
Защо ли все за хляб са гладни ситите?!?
Сълзата ти ... е шепа жива рана.
Не се срамуваш от обичане.
Каква Мария - Магдалена!
Възкръснала за ново вричане.
Пращящи пръсти по вселената.
Отдавна влюбена в пороите,
не криеш нищо от душата си.
Ще се разливаш пред героя си,
а той ще пие със сърцето си.
Като земя под конските копита,
разбита си ... но си безкрайно жива.
Като дива река си. Помиташ.
Отдадена на вятъра и щастлива.
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Видях, Марти - благодарско за пълното!
-
Зем, отново не мога да открия думи, с които да опиша усещането в мен, когато те чета. Мога само да кажа - Благодаря ти, че те има!
-
Благодаря ти Джейни!
-
"Като земя под конските копита,
разбита си ... но си безкрайно жива.
Като дива река си. Помиташ.
Отдадена на вятъра и щастлива."
Поздрави Зем!
Много ми хареса този твой стих! -
Благодаря ви! Зем.
-
"Отдадена на вятъра", Зем...!
Стрелкови Поете!
-
Прекрасно е!
-
Ех суша, суша-а-а,
а в шепата ми - водица...
Дори Бог се заслуша
в ожаднелите птици.
Разперени криле над полето.
Нов полет над ръж.
Светкавици прекръстват Небето,
а от очите ми -дъжд...
С благодарност за всички вас!
Зем. -
Прекрасен стих, невероятен!!! Поздрав!!!
-
... вятърът и Магдалена!
-
Хубаво е много! Поздрави!
-
Много хубав стих!
-
Чудесно стихотворение... с удоволствие прочетох!
Поздрави! -
Много истинско. Поздрави.
-
Не е важно кой те е вдъхновил - важното е,че се е родила стойностна поезия! Поздравления!
-
Отдаден си на Любовта, Зем!!
Пък нека името да не е уточнено! -
Ода за Истинската!
-
Ани, радвам се и благодаря че си тук!
-
Ира, жената трябва да бъде уважавана и обичана, но никога туряна на пиедестал - обожествиш ли я, ще те порази с гръм!Нежност - това е панацеята!
Слънчева усмивка е най-доброто!
Георги, радваш ме ,че отново си тук!
Благодаря ви!
Зем. -
Просто уникален стих! Много много ми хареса!
Поздравявам те! -
...Тя е нечия радост и ничия мъка.
Нещо за някой, нищо нетрайно.
Някъде... в синевата над облака,
в слънцето,...Нощ и Ден,в свое Безкрайно…)))))))))))))))))))Зем! -
Всеки ред е впечатляващ! Усещането ти за жена тук е уникално!!!
-
От мен пък имаш една прегръдка - човек трябва да знае къде и какво да приказва!
-
Нели, не!!! Не искам и няма никога повече да конкретизирам или да сложа свой стих като коментар - достатъчно съм си патил. Посвещенията са си били за времето - сега нищо общо с преди!!!
Пак ти повтарям - стиховете са за всички, а който помни- помни, дано да е незлобиво!Та така. -
Образно и изящно. Истинско и горчиво, като ..жената на вятъра...
Коя е тя ? -
Щом и Желязната лейди го признава, значи е така. Благодаря ти!
Винаги съм търсел мелодията и ритъма! Благодаря! -
Прекрасно! Мелодично! Неповторимо..
-
Доре, тихичко - нищо общо с миналото, нали така?! Стиховете са за всички!
Мими, нали знаеш че от това си патя - и от тези които със стих съм целунал, и от тези които не съм...
Светле, музикалната ти душа си казва думата - кеф ми е да те чета, ама чакам с нетърпение момента да те чуя да пееш!
Благодаря ви! Зем. -
Зем, Приятелю, песента на вдъхновената тръпка прави цветните сънища на Хоризонтите низ от мечти! Благодаря ти! С твоята поезия пътешествията из светове и форми са голяма тръпка. С много обич!
...Тя събори в мен бягствата-
улови ме с грак на лъчи в празнотата,
после разроши случайните мои очи
и ми прости закъснялото. Тя е Съдбата!
Тя е дупката в нечии невидяни очи,
виртуалната твоя целувка,милата!
Тя е пусто пространство-в мене звучи
акустично-призрачна...Тя! Примата! -
Умееш го, Зем! Докосването!
-
от серията "посветени", нали? само дето момичето, за което е този ти стих, не е наоколо в момента.
-
Лиска, МонаЛиска продума - чудо невиждано!
Бо, тръстика, чедо - иначе доразработи коментара си и ще стане чудесно стихо!
Светле, не само - и тя е калем-зидар!
Това е, Нели, дано ти е харесало!
Мимчик, няма подем - или правиш нещо или хич се не захващай!
Благодаря ви! Зем. -
В страхотен подем си, Зем!
Прекрасен стих, много!!! -
Отговорът на предизвикателството, Земеделец? Това ли е ?
-
Страхотна жена Зем!
-
И вятърна, и себе си,
отричана до лудост
и несвяст.
Изгаряща и парена,
пагубно живееща
и викана.
От ръце немачкана -
трастика, жадна
и живееща.
Прекрасно!
-
Ех,тези Магдалени!Отдадени на вятъра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
