Жената в огледалото
410
0
1
Познавах някога едно момиче.
Плетеше мечти от съдрани стремежи.
Учеше другите как се обича.
Надежда раздаваше с цвят на череши.
Обличаше болката в слънчеви думи
и палеше огън от зимната скреж.
Бликаше нежност из нейните устни,
когато рисуваше свят от копнеж.
Нея вече я няма, превърна се в спомен.
Остави ми мъка и сънища в бяло.
Но нейния образ прозрачен и бледен...
се взира през мен от едно огледало.
Събира от пода химери разплакани.
В очите ѝ стържат молби за спасение.
Ужасена, че лесно ще счупят душата ѝ,
проклех я да вижда света в отражение.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
