Apr 15, 2021, 8:28 PM

Жената в огледалото 

  Poetry
179 0 1

Познавах някога едно момиче.
Плетеше мечти от съдрани стремежи.
Учеше другите как се обича.
Надежда раздаваше с цвят на череши.
Обличаше болката в слънчеви думи
и палеше огън от зимната скреж.
Бликаше нежност из нейните устни,
когато рисуваше свят от копнеж.

Нея вече я няма, превърна се в спомен.
Остави ми мъка и сънища в бяло.
Но нейния образ прозрачен и бледен...
се взира през мен от едно огледало.

Събира от пода химери разплакани.
В очите ѝ стържат молби за спасение.

Ужасена, че лесно ще счупят душата ѝ,
проклех я да вижда света в отражение.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересен образ, пораснало е момичето.
    Ще има продължение.🌱
Random works
: ??:??