Не ги харесват тез жени
До болка непознати
Тайни в пазвата си скрили
Силни, властни
Над мъже сърцати
Не ги обичат тез жени
Защото болки носят
С гордо вдигната глава
Обич никога не просят
Но от нея дават на света
Не са обичани
И няма и да бъдат
Самотни са
Душата им е храм
Прегръщат мъчно
вечер себе си
А вие се опитвате
да ги четете там
А там отвътре те са влюбени
Във себе си
Разперили ръце обсебени
И замечтани
Да бъдат някога
От някого обичани
Макар и неразбрани
© Любов Никифорова All rights reserved.