... Жени и мъже ...
Отдавна в различно време живеем,
жените станаха силни мъже,
понесли товара на бремето,
работещи от сутрин до мрак,
стиснали зъби, не надаващи вой,
се грижат за своята челяд, семейство
и останало нещо от тях!
Майки - в желани бащи се превърнаха,
тропат по масата, показват юмрук,
непосилни да бъдат и двама родители,
да научат децата, какво е Живот!?
А бащите, пари припечелват,
хвърлят по някой мизерен стотак,
не разбират, че не от тях се нуждаят,
а от мъжката сила, опора, стена!
... До скоро всичко беше различно,
мъжете бяха просто, мъже -
желязна стомана, висока скала,
които жените с любовта си пропукваха,
но имаше радост, глъчка и рядко тъга!
А децата на воля без грижи играеха,
нямаха телефони нито таблет,
но знаеха, какво е семейство,
кой е майка, кой е баща,
защото нежността от нея усещаха,
но шамара при свършена глупост -
от бащина, мъжка ръка...
© Албена Радина All rights reserved.
Благодаря Ви! Моите стихове не са най-добрите, но всички те, са плод на собствените ми емоции!
