3.03.2017 г., 19:30

... Жени и мъже ...

1K 0 4

 

Отдавна в различно време живеем,
жените станаха силни мъже,
понесли товара на бремето,

работещи от сутрин до мрак,
стиснали зъби, не надаващи вой,
се грижат за своята челяд, семейство

и останало нещо от тях!
Майки - в желани бащи се превърнаха,
тропат по масата, показват юмрук,
непосилни да бъдат и двама родители,
да научат децата, какво е Живот!?
А бащите, пари припечелват,
хвърлят по някой мизерен стотак,
не разбират, че не от тях се нуждаят,
а от мъжката сила, опора, стена!
... До скоро всичко беше различно,
мъжете бяха просто, мъже -
желязна стомана, висока скала,
които жените с любовта си пропукваха,
но имаше радост, глъчка и рядко тъга!
А децата на воля без грижи играеха,
нямаха телефони нито таблет,
но знаеха, какво е семейство,
кой е майка, кой е баща,
защото нежността от нея усещаха,
но шамара при свършена глупост -
от бащина, мъжка ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Радина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...