3.03.2017 г., 19:30

... Жени и мъже ...

1.1K 0 4

 

Отдавна в различно време живеем,
жените станаха силни мъже,
понесли товара на бремето,

работещи от сутрин до мрак,
стиснали зъби, не надаващи вой,
се грижат за своята челяд, семейство

и останало нещо от тях!
Майки - в желани бащи се превърнаха,
тропат по масата, показват юмрук,
непосилни да бъдат и двама родители,
да научат децата, какво е Живот!?
А бащите, пари припечелват,
хвърлят по някой мизерен стотак,
не разбират, че не от тях се нуждаят,
а от мъжката сила, опора, стена!
... До скоро всичко беше различно,
мъжете бяха просто, мъже -
желязна стомана, висока скала,
които жените с любовта си пропукваха,
но имаше радост, глъчка и рядко тъга!
А децата на воля без грижи играеха,
нямаха телефони нито таблет,
но знаеха, какво е семейство,
кой е майка, кой е баща,
защото нежността от нея усещаха,
но шамара при свършена глупост -
от бащина, мъжка ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Радина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...