Навън есенен дъжд ръми,
чука по стъклата и шуми,
връща ме в детство тъжно,
да живее детето беше длъжно.
А есента красива, жълтолика
натрупва листата пъстри и ме вика
да раста, да живея, да се радвам,
„Обичам те, живот!“ да казвам.
В есен и пролет, зима и в лято
на мечти и идеали богато.
Детето е пораснала жена,
не търси от никого вина. ...