Жените остаряват
Жените остаряват
Навън есенен дъжд ръми,
чука по стъклата и шуми,
връща ме в детство тъжно,
да живее детето беше длъжно.
А есента красива, жълтолика
натрупва листата пъстри и ме вика
да раста, да живея, да се радвам,
„Обичам те, живот!“ да казвам.
В есен и пролет, зима и в лято
на мечти и идеали богато.
Детето е пораснала жена,
не търси от никого вина.
Насъбрала деца и внуци, както есента
с полъх тих гони своите листа,
жената спира в късна есен,
замислена припява свойта песен.
Расте човек трудно и старее,
дали лесно или в мъка живее.
Неразбрали как косите побеляват,
влюбени в живота, жените остаряват.
© Йонка Янкова All rights reserved.
