Jan 6, 2025, 5:45 PM

Жените си говорят за Мъже

  Poetry
365 0 0

ЖЕНИТЕ СИ ГОВОРЯТ ЗА МЪЖЕ

 

… когато си говорят за мъже, жените стават толкова красиви! –

и – стиснал две яйца на Фаберже, край дях допивам сокчето си киви,

наливам си и водчица „Smirnoff“, потънал във мълчание Христово,

аз просто онемявам от Любов! – захласнат от красивото им слово,

обсъждат бицепс, трицепс и корем, и за какво, щом паднат, да се хванат? –

 

нима за мен забравиха съвсем? – че покрай тях съм седнал на дивана,

невям мечтаят пак да преперат и да прострат кирливите им ризи? –

добре, че нямат край на този свят надеждите – и женските капризи.

Припомнят си за цъфналата ръж – бях в нея най-щастливото човече!

Жените, със които аз бях Мъж! – и няма никога да бъда вече.

 

5 януарий 2025 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...