моите женски ръце
нежност във шепи събират
палят добри ветрове
огън изпращат в всемира
мойте любящи очи
в душата магийно проникват
разбулват тайни мечти
и нови омайни завихрят
моето женско сърце
препуска в галоп по земята
отключва врати без резе
рисува слънца под дъгата
моята женска съдба
любови с омрази събира
чаровно запалва искра
в жаравата стъпки открива
© Таня Мезева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
