Носѝ си в сърцето вселена от страсти,
а вечер си лягай с набъбнали тръпки.
Хвърли от живота ненужните красти...
Не го съживявай с нерадостни кръпки.
И нека те носи денят на крилата,
а вечер да стигаш в съня си луната.
И следвай безгрешно на път правилата:
люби и обичай до тебе жената.
А щом се наложи жена да спасяваш,
живота си жертвай без задна умисъл.
Безсмъртие вечно така си посяваш-
смъртта ти добива най- истински смисъл.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
