Apr 19, 2017, 11:37 AM

Жертвоготовност

  Poetry » Love
371 1 3

Носѝ си в сърцето вселена от страсти,

а вечер си лягай с набъбнали тръпки.

Хвърли от живота ненужните красти...

Не го съживявай с нерадостни кръпки.

 

И нека те носи денят на крилата,

а вечер да стигаш в съня си луната.

И следвай безгрешно на път правилата:

люби и обичай до тебе жената.

 

А щом се наложи жена да спасяваш,

живота си жертвай без задна умисъл.

Безсмъртие вечно така си посяваш-

смъртта ти добива най- истински смисъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Пепи!
    Благодаря, Еси!
    Радвам се, че ме посетихте, коментирахте и оценихте!
    Макар, че април се излага, ви пожелавам хубав ден!
  • Чудесно! Поздравления, Никола!
  • Браво! Много хубаво! Поздрави, Никола!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...