Какво ли не бях за теб? И вятър в клоните на твоята душа. И слънце в дните ти студени. И пълна със любов луна, дори и дъжд, лекуващ твойте рани. Дихание по тялото ти бях, целувки давах ти без свян. И още, още... помня ли аз вече? Но ти избяга някъде далече. Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... Ужас! Това, което виждаш там, е старец млад с мечти далечни... Каквото и да кажеш... За всичко късничко е вече.