Jan 8, 2010, 12:17 AM

Жестоката истина

  Poetry » Other
905 0 14
Какво ли   не бях   за теб?   И вятър   в клоните на твоята  душа.   И слънце   в дните ти студени.   И пълна   със любов луна,   дори и дъжд, лекуващ   твойте   рани.   Дихание по  тялото ти бях,   целувки   давах ти   без свян.   И още, още... помня ли аз вече?   Но ти избяга някъде   далече.   Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... Ужас!   Това, което виждаш там, е старец млад с мечти   далечни... Каквото и да кажеш... За всичко късничко   е вече.      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истината е винаги жестока
  • Остани си пълна с любов.Божествено е нали!!!
  • Какво си направила, дружке? Та това е великолепна музика! Чудесно парче! Пак ще си го пусна! Поздрави!
  • "Ако си дал на някого.....не си живял напразно." пееше един незабравим български певец. Дано никога не е късно за прекрасни чувства! Поздрав!
  • Хареса ми!
    Прегръщам те!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...