8 янв. 2010 г., 00:17

Жестоката истина

Поэзия » Другая

910 0 14

Какво ли не бях за теб? И вятър в клоните на твоята душа. И слънце в дните ти студени. И пълна със любов луна, дори и дъжд, лекуващ твойте рани. Дихание по тялото ти бях, целувки давах ти без свян. И още, още... помня ли аз вече? Но ти избяга някъде далече. Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... Ужас! Това, което виждаш там, е старец млад с мечти далечни... Каквото и да кажеш... За всичко късничко е вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

veselina (Веселина)

Истината е винаги жестока

2010-01-14T23:06:43+02:00
longin (Любомир Деничин)

Остани си пълна с любов.Божествено е нали!!!

2010-01-09T10:26:36+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Какво си направила, дружке? Та това е великолепна музика! Чудесно парче! Пак ще си го пусна! Поздрави!

2010-01-09T00:39:54+02:00
vodoleia (Мария)

"Ако си дал на някого.....не си живял напразно." пееше един незабравим български певец. Дано никога не е късно за прекрасни чувства! Поздрав!

2010-01-08T16:02:55+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Хареса ми!
Прегръщам те!

2010-01-08T13:11:07+02:00