kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
8.01.2010 г., 0:17 ч.

Жестоката истина 

  Поезия » Друга
745 0 14
Какво ли   не бях   за теб?   И вятър   в клоните на твоята  душа.   И слънце   в дните ти студени.   И пълна   със любов луна,   дори и дъжд, лекуващ   твойте   рани.   Дихание по  тялото ти бях,   целувки   давах ти   без свян.   И още, още... помня ли аз вече?   Но ти избяга някъде   далече.   Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... Ужас!   Това, което виждаш там, е старец млад с мечти   далечни... Каквото и да кажеш... За всичко късничко   е вече.      

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истината е винаги жестока
  • Остани си пълна с любов.Божествено е нали!!!
  • Какво си направила, дружке? Та това е великолепна музика! Чудесно парче! Пак ще си го пусна! Поздрави!
  • "Ако си дал на някого.....не си живял напразно." пееше един незабравим български певец. Дано никога не е късно за прекрасни чувства! Поздрав!
  • Хареса ми!
    Прегръщам те!
  • Когато обичаш даваш всичко!
    Поздрав и от мен, Мариянче!
  • Много силен, докосващ елегичен стих!
    Но никога не казвай никога,
    казват, че прошката е
    най-голямото наказание!
    Пожелавам на лирическата
    да му прости, а на нейната
    прекрасна авторка, все така
    хубави стихове да твори!
    ПОЗДРАВИ!
  • Поздрав!
  • Страхотно си го написала, Мариана!
    Ти наистина ми помагаш с твоите стихове!
    Поздрави!
  • Харесах стихото ти Марияна, макар и наситено със много болка. РОЗДРАВ!
  • Поздрав!
  • !!! Поздрав!
  • тъжно, но и много хубаво!
    Поздрав!
  • Ех, Мариана! Много болка, красота и истина има в твойте стихове!
    Давай по-смело напред, за да видиш светлината от тунела!
Предложения
: ??:??