Отварям очите си сутрин

и сърцето ми се пълни с тъга.

Що за свят е този, в който

биват убивани невинни деца?

Какви хора сме станали -

щом за пари сме способни

и майка си да предадем?

Щом вместо ближния си

да обичаме -

каквото можем от него крадем?

Къде остана моралът

и страхът от Бог?

За тях не мислим вече,

а само се преструваме -

сами копаем своя собствен гроб.

Превърнахме се в бездушни кукли

и при това напълно слепи,

с извадени очи.

Всеки ден трагично умират хора,

но нас за другите не ни боли.

Нали на друг трагедията сега се случи,

а ние сме добре?

Не мислим, че утре може нещастието

да ни застигне

и да бъде жертва нашето дете...

Какви сърца носят тези хора

в гърдите,

щом са способни да отнемат

един неизживян детски живот?

Няма ли капка съвест в душите им?

Няма ли поне мъничко любов?