Жестоко за греха
Разпилей ме на зъзнещи късове
и отвей ме със мокри ресници,
влез във мен и взриви земетръсно
песента на невинните птици.
Щом и двамата с теб ще грешиме -
нека страшно е. И за последно.
Нека нашият грях е без име.
Нека всичко изчезне безследно.
А Страхът, този стар шарлатанин,
да ни моли за хляб на колене.
Да ни плаши с невидими рани
и с невидими пръсти да вземе
даже сетната наша надежда.
Рой съмнения тежки да лумнат.
Ти не трепвай! С разцепена вежда
от юмруците на Фортуна
ме обичай греховно и нежно.
Дай ми само две глътки утеха.
Невъзможното е неизбежно...
Имам теб... всичко друго ми взеха.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
