Жилещо вдъхновение
-
Небето е родило сто слънца —
да светне дълго писана бележка.
Но пощенският гълъб окуця,
обръгнал на разделите човешки.
Под човката му впрегнала тела
бездумия земята ми тътрузи.
Но с пълно жило, яхнала пчела,
пристига с болка новата ми муза.
А аз се крия в длани на дете —
окъпани, очакващи и меки.
Нощта за тебе притчи ми плете.
Ти идваш, но все още си далеко.
Навярно там, над кошерите с мед,
пак търсиш дом сред билково усое.
Аз ще те чакам — и преди, и след
минутите, в които ще съм твоя.
И дълго ще повтарям в ред и звук
жуженето на всякое "обичам те".
Да видя как оставаш с мене, тук,
и вместо мед — как ми събираш сричките.
-
© Станислава All rights reserved.
