stenli499 (Станислава)
291 2626
16.02.2015 г., 22:27 ч.

Жилещо вдъхновение 

  Поезия » Любовна
801 1 8

-


Небето е родило сто слънца —

да светне дълго писана бележка.

Но пощенският гълъб окуця,

обръгнал на разделите човешки.

 

Под човката му впрегнала тела

бездумия земята ми тътрузи.

Но с пълно жило, яхнала пчела,

пристига с болка новата ми муза.

 

А аз се крия в длани на дете —

окъпани, очакващи и меки.

Нощта за тебе притчи ми плете.

Ти идваш, но все още си далеко.

 

Навярно там, над кошерите с мед,

пак търсиш дом сред билково усое.

Аз ще те чакам — и преди, и след

 минутите, в които ще съм твоя.

 

 И дълго ще повтарям в ред и звук

 жуженето на всякое "обичам те".

 Да видя как оставаш с мене, тук,

 и вместо мед — как ми събираш сричките.

 

 

 

-

 

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова ме радва нашата поетична среща във виртуалното пространство и вкуса на неподправената ти жива поезия! Ненаситна съм!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодарности от мен!
    Красив и пълен с емоции уикенд ви желая!
  • Хубаво е.
  • Уау, не мога да се наситя на талантливото ти перо, Стенли! Всеки път ме очароваш с богатите образи, с красивите картини и силните емоции, въплътени в стихотворенията ти! Благодаря за удоволствието, което ни поднасяш с поезията си!
  • Много хубав стих!
    Поздрави,Станислава!
  • Дано да дойде! Мед по устните ти да разтеле!
  • Дааа, като медена пита е - прелива от очакване, надежда и сладостни срички!
    А жилото - е, без него няма да е истинско!
    Поздрави, Стенли!
Предложения
: ??:??