Сред залезни багри и трепети
в неотменния паметен смут,
из живота оставяш ти две следи
и трептиш в хоризонтния кът!
Знаеш - истини в тебе се бият
за победен човешки салют,
а неволи в засади се крият,
като сенки в широкият път!
Ти вървиш по света и унесен
в теб говори добрата страна,
твоя дух е - огнище и песен,
пред които мълчи съвестта!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
