Житейски превратности
Житейски превратности
( На жена ми)
Наречи ме оптимист.
Приеми ти всяка ласка.
Обиди ме на идеалист,
обичам чаровната ти краска.
Започвам пак отново,
все едно със кой и как.
Стига приятелят да може
да се извини,
подлагайки ми крак.
За приятели се аз раздавам.
Семейството обичам до захлас.
Вярата към доброто не предавам,
тъй грижата ми, връща се при вас.
С блясъка на слънцето
започва моя ден.
Щом зърна пламъка в очите ти
за нищо, не съм притеснен.
Водопадите, житейските,
ще ни премятат през ръба.
Ще падаме,ще викаме,
до мен ли си, ще победя!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
