renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
Oct 2, 2011, 5:21 PM

Житейско 

  Poetry » Love
539 0 8

Променяш се, сега си друг човек!

Спокойна съм, поучи се от мене -

ще минат месеци, години... век...

във внуците ще виждаш свойто семе.

 

Ще се ядосваш и ще те боли -

когато твойте грешки се повтарят,

кармичен дъжд ще ви вали,

че грехове не се забравят...

 

Понякога ще идва мъдростта,

а друг път глупостта ще надделява

пред прага на последната врата,

човек разбрал е как се оцелява.

 

Преминал пътища, пътеки и врати,

съблякъл всички истини житейски

и нещо ако пак не ти върви,

допитай се до притчите библейски.

 

Поуките от грешките си взел,

аз бях опората към светлината бяла,

взема от мен, до крайния предел,

на други нужна съм и искам да съм цяла.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??