Жива, но с мъртво сърце
Една дума, една усмивка
и ето - аз съм в твоите ръце.
Не почувствах нищо от тази целувка.
Аз съм жива, но с мъртво сърце.
Къса пола и фатален грим.
В проклятие превърна се моята красота.
И ето, в нощта очаквам моя нов "любим",
надявайки се на неговата доброта.
Надявам се да си плати добре,
защото непоносим стана вече гладът.
Защото вкъщи ме чака едно дете,
едно дете, обречено на смърт.
Обещах му фалшиво бъдеще, една лъжа.
Но на това ме научи светът лош -
да правя това, което искат те, да не крещя,
да се любя с различен всяка нощ.
Това е кощмарът, в който аз живея
и може би така ще бъде до сетния ми час.
Загубих живота си, няма какво вече да пилея.
Изобщо струваше ли си, че се родих аз?
© Михаела All rights reserved.
