Jul 9, 2004, 12:42 PM

Жива песен

  Poetry
1.5K 0 0
Жива песен

Ти чуй моята песен в нощта,
песен - дете на тъгата...
Тя те моли да ми върнеш съня,
тя проклина - не погубвай душата!

Погледни моите влажни очи,
очи скрили напиращи сълзи...
И опитай да зърнеш искри,
те искрите отдавна са мъртви.

Някога в тях имаше жар
и бе пълна с живот моята песен...
Обичта ми изтля в непламнал пожар
и сърце ми бе купчина пепел.

Ти чуй моята песен в нощта,
песен на ярост, на болка, на зов...
Тя не моли, без думи проклина
живата още - несподелена любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...