Жива след прелом
Не съумях в света ти да се впиша.
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна,
тълковен речник вписал под “съпруга”:
“творяща тясна примка – да не дишаш”.
И Бога молил си да стана друга.
Отмерването тича по стрелките
на циферблата ни несъвършен.
Преструвам се, че няма да залитам
по хлъзгавия път без теб… но с мен.
Сърцето ми пометна твойта рожба.
Защо строиш гнездо за крехко птиче?
В дома ти как очакваш да прохожда
мъниче по леда ти безразличен.
Не искам да си спомням, позволи ми
поне за тази нощ да е различно.
Не си приятел, нито пък любим!
Сърцето ми пометна твойто вричане.
След огъня изсипа се небето,
разля сълзите ми като симптом.
Катарзисно кървях и по крилете
бродирах с пепел: “Жива след прелом”.
не съм била ракета, не знам. Събираш си остатъците и се надяваш след завоя да те чака другото лято. Поздрави и пиши.
