Жива съм
Триста години вече вървя по тази земя,
Колко болка, убити мечти, омекнали колена, в море от сълзи съм се давила, от върха в бездна бездънна пропадала, и пак и пак всеки път ръка протягала към най-голямото чудо, към теб - живот! И триста пъти да се преродя, ако ще и в сълза, пак ще вървя дори без да мисля да спра, на колене и на лакти, по вятъра ще се рея! Искам само едно: да усещам, че в миговете живееш, моя вяра и моя надежда - докато виждам небето и на триста парчета още пулсира сърцето!© П Антонова All rights reserved.
