May 7, 2011, 8:58 PM

Жива вода

  Poetry » Love
2.2K 0 13
Усещам дъха ти в лекия бриз на прибоя,
ласката, с аромат на омайни липи.
Галеща мисъл от нежни люляци и секвоя,
Божия искра, родена в пламенни очи.

Блика отново Надежда красива -
звезда пътеводна в душата искри.
Извор със жива вода преоткрило,
сърцето блажено сияе в мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...