Живеене.Задръстване...
Знаеш ли,живеенето е...
Всяко пространство се губи,
и думи понякога няма.
Какво да кажа на тази красива жена?
Седалки,
седящи
и руса, и тъжна, красива
жена...
Чете книга.
Жената, която е красива като вятър.
Която тича,
която се смее в зелено,
в много зелено, навън...
Тя е в тролея.Във шест.
Сред коли.
В тролея зелен.
Заобиколена от сив ...
Очите й – писък.
В сив ден.
Прави тела,
седнали тела.
Мъртви тела.
Жена.
Най – живата жена на света!
Зачетена в думи.
Зачетена в редове.
За малко потънала
в зелени поля...
И...
Може би.
Какво да й кажа?
Няма редове в мен.
Няма стълбище.
Няма смелост...
Денят е стрелбище.
Като вчера.
Той ми извика:
- Спри бе!Полиция!
Не спрях...
Задръстване в задръстването.
Светофар.
Спирка.
Няма ли да кажеш нещо?
Красиви очи.Зелени.
Жена ме поглежда.
Слизам от тролей номер девет.
Слязох.
Без да оставя нищо
от всичкото си в тролея.
За нея.
Желязото ме погледна
и скърцащо продължи.
Знаеш ли,живеенето е...
Да видиш красивата, руса жена.
Това ли е?
Това не ми е достатъчно!
Всякакво желание губя,
защото понякога
в мен няма думи...
Нищо няма...
Защото моето живеене
пълзи в задръстването сиво...
И няма
думи никъде...
И няма...
Всяко пространство се губи,
и думи понякога няма.
Какво да кажа на тази красива жена?
Седалки,
седящи
и руса, и тъжна, красива
жена...
Чете книга.
Жената, която е красива като вятър.
Която тича,
която се смее в зелено,
в много зелено, навън...
Тя е в тролея.Във шест.
Сред коли.
В тролея зелен.
Заобиколена от сив ...
Очите й – писък.
В сив ден.
Прави тела,
седнали тела.
Мъртви тела.
Жена.
Най – живата жена на света!
Зачетена в думи.
Зачетена в редове.
За малко потънала
в зелени поля...
И...
Може би.
Какво да й кажа?
Няма редове в мен.
Няма стълбище.
Няма смелост...
Денят е стрелбище.
Като вчера.
Той ми извика:
- Спри бе!Полиция!
Не спрях...
Задръстване в задръстването.
Светофар.
Спирка.
Няма ли да кажеш нещо?
Красиви очи.Зелени.
Жена ме поглежда.
Слизам от тролей номер девет.
Слязох.
Без да оставя нищо
от всичкото си в тролея.
За нея.
Желязото ме погледна
и скърцащо продължи.
Знаеш ли,живеенето е...
Да видиш красивата, руса жена.
Това ли е?
Това не ми е достатъчно!
Всякакво желание губя,
защото понякога
в мен няма думи...
Нищо няма...
Защото моето живеене
пълзи в задръстването сиво...
И няма
думи никъде...
И няма...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
и то силни, красиви или грозни, но силни и честни думи. Поздрави, Хенри!