Остави животът да те има
с всички свои приказки и драми.
Няма как без люта, бяла зима
пролетното слънце да те мами.
Нагази в тревата му зелена,
нищо, че от тръни ще си в рани.
Може би съдба благословена
чака по пътеки невървяни.
Пожелай се в лято да те хвърли.
Звездопадна обич да те срещне.
Да пулсират по кръвта ти бързеи
и да са отчайващо горещи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up