Остави животът да те има
с всички свои приказки и драми.
Няма как без люта, бяла зима
пролетното слънце да те мами.
Нагази в тревата му зелена,
нищо, че от тръни ще си в рани.
Може би съдба благословена
чака по пътеки невървяни.
Пожелай се в лято да те хвърли.
Звездопадна обич да те срещне.
Да пулсират по кръвта ти бързеи
и да са отчайващо горещи.
Може есента ти да е цветна
или дъжд в сърцето да прелее.
Не тъгувай. Някак неусетно
всичко в този свят ще остарее.
Всяка радост пий с големи глътки.
Всяка мъка закопай в земята.
Приеми живота със прегръдка
не като мазолче на петата.
© Деа All rights reserved.