May 28, 2011, 10:38 AM

Живей!! Не му мисли!!!

  Poetry » Other
750 0 5

 

 

 

                                       ЖИВЕЙ! НЕ МУ МИСЛИ!

 

                                 От затвора на мислите  бяга вън любовта.

                                 А Животът все тича, взел ненужни неща -

                                  битови мелници и остаряла вина,

                                 ферментирали спомени и похабена съдба.

                                  Той тича ли, тича, в прахоляк от лъжи.

                                  За нас всичко знае, но пък хитро мълчи.

                                  Запъхтян маратонец или само спринтьор,

                                  Животът минава и през задния двор.

                                  Но често се спира при разцъфтели мечти,

                                  пред парадния вход на успешните дни.

                                  Той играе с децата нашите луди игри

                                   и не иска да знае, че това ни боли.

                                  Оковани градим все стена до стена,

                                    между нас и плача, между нас и смеха –

                                    между нас и дъжда, между нас и снега -

                                                   между нас и Света.

                                   И когато пристигнат летни, огнени дни -

                                    само за нас, само веднъж и само едни,

                                    на остров Тъга оставаме пак, затворени

                                            в странен, неясен сумрак.

                                                                  Wali  (Виолета Томова)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...