28.05.2011 г., 10:38

Живей!! Не му мисли!!!

754 0 5

 

 

 

                                       ЖИВЕЙ! НЕ МУ МИСЛИ!

 

                                 От затвора на мислите  бяга вън любовта.

                                 А Животът все тича, взел ненужни неща -

                                  битови мелници и остаряла вина,

                                 ферментирали спомени и похабена съдба.

                                  Той тича ли, тича, в прахоляк от лъжи.

                                  За нас всичко знае, но пък хитро мълчи.

                                  Запъхтян маратонец или само спринтьор,

                                  Животът минава и през задния двор.

                                  Но често се спира при разцъфтели мечти,

                                  пред парадния вход на успешните дни.

                                  Той играе с децата нашите луди игри

                                   и не иска да знае, че това ни боли.

                                  Оковани градим все стена до стена,

                                    между нас и плача, между нас и смеха –

                                    между нас и дъжда, между нас и снега -

                                                   между нас и Света.

                                   И когато пристигнат летни, огнени дни -

                                    само за нас, само веднъж и само едни,

                                    на остров Тъга оставаме пак, затворени

                                            в странен, неясен сумрак.

                                                                  Wali  (Виолета Томова)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...