28 мая 2011 г., 10:38

Живей!! Не му мисли!!!

749 0 5

 

 

 

                                       ЖИВЕЙ! НЕ МУ МИСЛИ!

 

                                 От затвора на мислите  бяга вън любовта.

                                 А Животът все тича, взел ненужни неща -

                                  битови мелници и остаряла вина,

                                 ферментирали спомени и похабена съдба.

                                  Той тича ли, тича, в прахоляк от лъжи.

                                  За нас всичко знае, но пък хитро мълчи.

                                  Запъхтян маратонец или само спринтьор,

                                  Животът минава и през задния двор.

                                  Но често се спира при разцъфтели мечти,

                                  пред парадния вход на успешните дни.

                                  Той играе с децата нашите луди игри

                                   и не иска да знае, че това ни боли.

                                  Оковани градим все стена до стена,

                                    между нас и плача, между нас и смеха –

                                    между нас и дъжда, между нас и снега -

                                                   между нас и Света.

                                   И когато пристигнат летни, огнени дни -

                                    само за нас, само веднъж и само едни,

                                    на остров Тъга оставаме пак, затворени

                                            в странен, неясен сумрак.

                                                                  Wali  (Виолета Томова)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....