Живея утре
Живея!!!
Живея утре, а днес е минало.
За къде ли бързам... за къде?
И всичко пъстро е и скоростно преливащо...
Все бързам между стрелките изоставащо...
... Дали за първото кафе...
за хляба...
за цигарите...
за спирката...
за чужда гара...
за среща...
за раздяла...
за вестника отсреща...
за обущаря...
за заплата...
за отплата...
за нищото...
за всичкото...
за теб...
за да живея...
... А може би за нея –
свободата?
А тя, свободата ми къде е?
Във клоните?
Във въздуха?
В колоните?
В тълпите?
В бурята?
В очите?
В хладилника?
Във новините?
В делника?
Във празника?
Заключена в главите?
Къде е свободата? Някъде?! Къде???
Във мен... във теб... във нея... В нас!
От съня ни все краде
потиснатото ни мълчание...
.. от нас, самотници на чаша бира,
във някоя бирария, в приятелска компания...
Свободата, в уморените клепачи
на сервитьорката, видя ли я?
Уморено ни намигна във тълпата от зяпачи,
в която чакам автобус за утре...
Утро. Сгънатите дрехи и пастата за зъби.
И улиците груби. И думите ни без заслуги.
Денят минава предплатен,
в услуги – запомнени пари,
забравените имена... лица...
Но продължавам, стиснал зъби,
устремен към вечерта, където
чака ме семейството на кредит,
събрало се пред цветния монитор –
говорящата кутия на Пандора,
обещаваща ни свободата утре...
Утре...
А днес ми иде да се обеся насред двора...
Но стискам зъби и мълча, търпя... до утре!
И пак свободата от съня краде
потиснатото ми мълчание...
Сънувам свободата си. Къде е?
КЪДЕ?
Живея утре, а днес е минало.
За къде ли бързам... за къде?
И всичко пъстро е и скоростно преливащо...
Все бързам между стрелките изоставащо...
... Дали за първото кафе...
за хляба...
за цигарите...
за спирката...
за чужда гара...
за среща...
за раздяла...
за вестника отсреща...
за обущаря...
за заплата...
за отплата...
за нищото...
за всичкото...
за теб...
за да живея...
... А може би за нея –
свободата?
А тя, свободата ми къде е?
Във клоните?
Във въздуха?
В колоните?
В тълпите?
В бурята?
В очите?
В хладилника?
Във новините?
В делника?
Във празника?
Заключена в главите?
Къде е свободата? Някъде?! Къде???
Във мен... във теб... във нея... В нас!
От съня ни все краде
потиснатото ни мълчание...
.. от нас, самотници на чаша бира,
във някоя бирария, в приятелска компания...
Свободата, в уморените клепачи
на сервитьорката, видя ли я?
Уморено ни намигна във тълпата от зяпачи,
в която чакам автобус за утре...
Утро. Сгънатите дрехи и пастата за зъби.
И улиците груби. И думите ни без заслуги.
Денят минава предплатен,
в услуги – запомнени пари,
забравените имена... лица...
Но продължавам, стиснал зъби,
устремен към вечерта, където
чака ме семейството на кредит,
събрало се пред цветния монитор –
говорящата кутия на Пандора,
обещаваща ни свободата утре...
Утре...
А днес ми иде да се обеся насред двора...
Но стискам зъби и мълча, търпя... до утре!
И пак свободата от съня краде
потиснатото ми мълчание...
Сънувам свободата си. Къде е?
КЪДЕ?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
