Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
Oct 29, 2006, 11:53 PM

Живея утре

  Poetry
924 0 9
Живея!!!
Живея утре, а днес е минало.
За къде ли бързам... за къде?
И всичко пъстро е и скоростно преливащо...
Все бързам между стрелките изоставащо...
... Дали за първото кафе...
за хляба...
за цигарите...
за спирката...
за чужда гара...
за среща...
за раздяла...
за вестника отсреща...
за обущаря...
за заплата...
за отплата...
за нищото...
за всичкото...
за теб...
за да живея...
... А може би за нея –
свободата?
А тя, свободата ми къде е?
Във клоните?
Във въздуха?
В колоните?
В тълпите?
В бурята?
В очите?
В хладилника?
Във новините?
В делника?
Във празника?
Заключена в главите?
Къде е свободата? Някъде?! Къде???
Във мен... във теб... във нея... В нас!
От съня ни все краде
потиснатото ни мълчание...
.. от нас, самотници на чаша бира,
във някоя бирария, в приятелска компания...
Свободата, в уморените клепачи
на сервитьорката, видя ли я?
Уморено ни намигна във тълпата от зяпачи,
в която чакам автобус за утре...
Утро. Сгънатите дрехи и пастата за зъби.
И улиците груби. И думите ни без заслуги.
Денят минава предплатен,
в услуги – запомнени пари,
забравените имена... лица...
Но продължавам, стиснал зъби,
устремен към вечерта, където
чака ме семейството на кредит,
събрало се пред цветния монитор –
говорящата кутия на Пандора,
обещаваща ни свободата утре...
Утре...
А днес ми иде да се обеся насред двора...
Но стискам зъби и мълча, търпя... до утре!
И пак свободата от съня краде
потиснатото ми мълчание...
Сънувам свободата си. Къде е?
КЪДЕ?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0