Sep 4, 2009, 12:34 PM

Живот

  Poetry
587 0 1

Животът стана тъй светъл и

прекрасен. Виждам само

усмихнати лица.

Няма вече тъжни хора, няма и
скръб в  този наш затънтен
роден град...

И никога не позволявай
мъката  да бъде твоята утеха.
И не  гледай  тъжно ти небето
нощем! Просто знай, че има и
за теб звездичка на небето, която
ще е щастлива, когато усмихната си ти! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...