ЖИВОТ
ЖИВОТ
Разбираш ли живота свой,
разбираш ли съдбата?
Замисли се малко над този куриоз:
Колко си нищожен и същевременно
велик, неповторим, единствен!
Не е ли странно чувството любов?
Омразата не е ли странна?
Защо да бърчем вежди
и устни да пресвиваме, защо?
Усмивките изтънчени защо да слагаме...?
Любов? Омраза?
Аз мисля си, че нещо движи ни отвътре.
Безкрайно въртим се във живота и смъртта.
Далеч не можем ние да стигнем
във ефира на съдбата.
А всичко е жестоко замъглено
и свят ни се вие,
и желаем да забравим,
и желаем да оставим
този наш живот изстрадан,
и друг да заживеем пак отново...
Но така или иначе, спиране няма.
Движението вечно, изначално нивга не престава.
Съдбата е такава, каквато си заслужиш,
каквато си направиш, какъвто си изстрадаш.
Живей, за да си жив, живей и съществувай
и радвай се на всеки ден,
на всеки час, на всеки миг,
че Виждаш, Дишаш, Чуваш и Усещаш.
09.09.98г.
© Атанас Коев All rights reserved.
