Dec 25, 2011, 10:22 PM

Живот

  Poetry » Other
1.5K 0 2

Обидихме се май един на друг, живот,

изчезна всяко разбирателство при нас,

усещам как ме душиш подло - гаден скот,

а аз дера до кръв и те оставям сляп.

И клетвите един към друг почти горчат,

изглежда много ти от мен се отчужди

нелепи обвинения като стрели стърчат,

но с теб сме, докато смъртта ни раздели!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Методиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...