Apr 26, 2011, 11:50 PM

Живот

  Poetry
1K 0 11

ВъзкрЪси Бог греха човешки

и с избора дари ни власт,

родена в океан от грешки -

в един живот - любовен тлас...

 

От блуден повей разлюлян е,

в кармично-страстен сенокос -

крилат и тръпнещ  мигов вятър,

накълцал вяра на поднос...

 

Сразени чувства ближат рана

и пулсът им наприда дъх,

пробуден глас шепти „ Осанна”

и стихва в блажен Божи мъх...

 

Разпукват цвят и вехнат дните

в градина, вкълнила мечти

и плод сърцат - сълза в очите,

отронва се - за да прости...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...