“ Живот“
Някой нарече те книга с бели листя.
Искам да пиша, но нямам мастило.
Живот инфантилен- купчина страници,
малко или много от теб видях.
Отправям към теб само молитва.
С коси побелели от тази тъга,
затъвам като в пряспа на дълбоко.
„Моля те, нека допиша тази книга сама“
Не мога да бъда актриса добра.
Плувам срещу течението,
въвлечена в битка жестока.
Не мога по пътя да спирам сега.
Тежка роля ти ми отреди,
непосилна за моите рамене.
Пътя ми преряза за миг,
оставиме в ада сама.
Вяра съвсем не ми остана,
но трябва да пиша върху белия лист.
Да намеря своя пристан и
подслон за моята душа.
Подари ми „кофа с мастило“,
празен лист от твоите листя ми остави,
повторно аз да се родя,
малко от живота поне да подредя.
Искам да тръгна по пътя сама.
Стъпка по стъпка себе си да надмогна .
Това мистериозно пътешествие,
наречено“ Живот“ да продължа.
© С. П. All rights reserved.
искаш-не искаш - трябва! Много силна творба!