Всички ме питат какво ми има,
какъв ли живот живея,
живота е кучка която помете мечтите ми,
желанието ми за живот.
Поне ме направи поет,
за съжаление аз съм вечно зает.
Любовта ми заеква, характера ми започва да омеква.
Сянка без душа, човек без съдба.
Аз съм виновен за мойте беди,
но на човека е по лесно друг да беди.
Отново и отново живота ме мори.
© Hristiqn Lazarov All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
