Oct 29, 2017, 12:32 PM

Живот

857 0 0

Всички ме питат какво ми има,

какъв ли живот живея,

живота е кучка която помете мечтите ми,

желанието ми за живот.  

Поне ме направи поет,

за съжаление аз съм вечно зает.

Любовта ми заеква,  характера ми започва да омеква.

Сянка без душа,  човек без съдба.  

Аз съм виновен за мойте беди,

но на човека е по лесно друг да беди.

Отново и отново живота ме мори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristiqn Lazarov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...