Животът е прост! Като длан!
Стисни я и всичко изчезва!
Човек е за Бог разгадан...
Но човек за човека е бездна!
Денят ни е зрънце в прахта!
Капки дъжд го подмамват да плува!
Само ние си месим калта...
Кой почиства след кратко сбогуване?
Животът е прост! Като пръст!
Посочваш и някой поглежда!
Нахранете гладния с мъст...
Сития убийте с надежда!
И продайте за късче от друг-
любовта си, щом той я поиска!
Най-тъжен е малкият шут...
Смеха чужд в сърцето си стиска!
© Емилиан Примов All rights reserved.