Sep 17, 2004, 3:15 PM

Живот

  Poetry
2.3K 0 0
Животът се влошава,
животът е шега
и както повелява,
животът е игра.

Животът е на всички,
скапан и ревнив,
животът са привички,
но само да си жив.

Животът е противен,
облачен и сив,
животът е пасивен -
безличен, мързелив.

Животът е трагедия
за някой по света,
животът е мизерия -
труд и нищета.

Животът е самотен,
животът е лъжа,
животът е страхотен,
но само за мига.

Животе мой трагичен,
кой те пожела?
Животе мой комичен,
недей така летя!
29.08.2000 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...