May 8, 2008, 11:29 AM

Живот

  Poetry
916 0 0

Животът веднъж се живее,

лудее се и се щурее,

но идва времето горчиво

и навън е всичко вече сиво.

Какво е животът без доброта?

Какво е солта без захарта?

Какво е любов без нежност?

Това се питам аз сега.

Отговор жесток съществува,

но той калява, а не лекува.

Животът е кратък, живеем го аз и ти,

но винаги нещо се намира,

което да ни раздели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....